29 март 2011

Сюрреализъм

Има някои моменти, в които се чувствам като обитател на сюрреалистичен свят. Има други моменти, в които се чудя дали това не си е нормалният свят и малко ми се иска да попадна в някой, който все пак да е сюрреалистичен.

Май всичко идва от това, че хората са ми твърде чужди. Не ги разбирам, не са ми интересни, а много от тях не ми и харесват. Гледаш го - два крака, две ръце, една глава, ама нещо му има, нещо не му е както трябва. Нещо като да има ножовки вместо пръсти, само че не толкова очевидно. И по-дразнещо.

Седите някъде и слушаш разговорите. Уж на твоя език говорят, но не ги разбираш. Знаеш значението на думите, но не и смисъла на изреченията. Кимам, усмихвам се. Все пак съм учтива личност. А като се прибера вкъщи - празнота.

Спомням си, че преди общувах с тях. А после - аз ли станах сюрреалистична или те?

4 коментара:

Анонимен каза...

Doors - People Are Strange

Mellindor каза...

I've felt the same... http://mellindor.blogspot.com/2011/03/blog-post_10.html

Elerina каза...

Мел, с разликата че аз искам и имам нужда да съм социална, не просто защото е прието. Просто... май не харесвам хората, които срещам.

Анонимен каза...

много готино :)
поздрави: vilasamodiva