Когато сме в реалността, мозъкът ни знае, че това е реалност. Но когато сънуваме, той обикновено пак смята, че това е реалност. И едва когато се събудиш, осъзнаваш, че е било сън.
Винаги съм имала много живи и реални сънища. Дотолкова, че понякога ми е трудно да определя дали нещо ми се е случило наистина или е само сън. Доскоро бях убедена, че като малка съм виждала в небето НЛО, докато съм карала колело из Младост. Спомнях си всичко толкова ясно - лампите, дърветата, хората... Докато не осъзнах, че в София никога не съм имала колело
Тогава започнах да се чудя - колко от спомените ми са реални? Възможно ли беше да имам спомени, които също като НЛО-то ми са сънища, но понеже не са толкова налудничави, никога няма да осъзная, че са само плод на подсъзнанието ми?
Помня (или съм сънувала?!), че гледах един филм, в който някаква жена живееше втори живот в сънищата си - толкова истински, че въобще не знаеше кой от двата й живота е реален. Ако не се лъжа, в единия имаше съпруг и деца, а във втория имаше кариера и тъкмо се влюбваше. И в един момент трябваше да избере кое от двете да продължи. Да изостави цял един живот, който е водила с години и хората, които е обичала там.
На всичко отгоре сънищата ми често са последователни и се продължават един друг. И дори и когато се събудя да знам, че са били само сън, емоциите от събитията си остават. Предавам си чувства от сън на реалност. Живееш според нещо, което е загнездено в мозъка ти, а вселената ти въобще не е съгласувана с него. Объркващо е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар