23 май 2015

The minimalism game - part 3

Трета, последна и най-трудна част от играта...

----------------------------------------------------

21.05
Ден двадесет и първи - двадесет и едно неща, които няма да ползвам. Also - не си купувайте "чорапогащник в спрей"!


----------------------------------------------------

22.05
Ден двадесет и втори - последните 20 дрехи, които ще подаря или дам за рециклиране, плюс двете ми стари текстилни шкафчета от гардероба (купих си нови, по-здрави и по-компактни).


----------------------------------------------------

23.05
Ден двадесет и трети - 7 лака, които ще подаря, 4 сутиена, някакви 4 коланчета и 8 броя други неща.


11 май 2015

The minimalism game - part 2

Първите 10 дни минаха леко. Изхвърлила съм общо 55 неща. Продължавам напред :)

----------------------------------------------------

11.05
Ден единадесети - стари дрехи, които не стават за носене и още един бански. Отново в торбата за рециклиране в H&M.


----------------------------------------------------

12.05
Ден дванадесети - още стари дрехи за H&M. Предизвикателството започва да се отплаща - намерих си много яки и почти нови дънки, които дори не си спомням, че съм имала!


----------------------------------------------------

13.05
Ден тринадесети - 5 стари слънчеви очила, 4 стари колана, 3 кутии от обувки и 1 торба за дрехи с развален цип.


----------------------------------------------------

14.05
Ден четиринадесети - още дрехи. Някои от тях ще бъдат занесени в H&M, а други - подарени.


----------------------------------------------------

15.05
Ден петнадесети ще бъде вписан без снимка, само със съобщението, че хладилникът и фризерът бяха разчистени :)

----------------------------------------------------

16.05
Ден шестнадесети - още дрехи. Нямам спирка!


----------------------------------------------------

17.05
Ден седемнадесети - 17 торбички от "шкафа с торбичките", в който се събират такива за бъдещи нужди, но нуждите винаги са много по-малко от входящите торбички :)


----------------------------------------------------

18.05
За ден осемнадесети събрах една торба с хартии за вторични суровини :)


----------------------------------------------------

19.05+20.05
Дни деветнадесети и двадесети - 39 фибички, които вече са леко криви или счупени.
И край на част втора! Общо - 210 неща!





01 май 2015

The minimalism game - part 1

Приемайки предизвикателството на Мел, и аз се включих в така наречената минималистична игра. Правилата са следните:
Всеки ден от месец май, се отърваваш от толкова неща, какъвто ден от месеца е. Т.е. на първи май изхвърляш едно нещо, на втори май - две, на трети - три... Според сметките на Мел, в края на месеца ще имаме 496 неща по-малко. Разбира се, може и да не се хвърлят, а подаряват или трансформират.

Хората, които ме познават добре, знаят моята симпатия към вещите и неспособността ми да ги изхвърлям, дори и да са стари и счупени. Преполагам, че се дължи на многото одушевени предмети в детските книжки... :D

Затова, с терапевтичната цел да предотвратя бъдещето си на събирач, превърнал къщата в изкуствен лабиринт от стари списания, кутии със скъсани чорапи и пластмасови бутилки, започвам тази игра.

----------------------------------------------------

01.05
Днес, като първи ден, започвам леко. Тази чанта я остави майката на Наско при едно гостуване преди 3 години и все се чудя къде да й намеря място. Но днес, така и така сме й на гости, реших да й я върна :D


----------------------------------------------------

02.05
Втори ден - две несесерчета, които са вече поизносени и трябваше да ги сменя с нови (тук реално не намалявам броя на вещите си, но пък извинението ми е, че не бях в София).



----------------------------------------------------

03.05
Ден трети - три тестерчета на козметика с изтекъл срок.


----------------------------------------------------

04.05
Ден четвърти - четири чифта чорапчета. Много тънко го давам, знам, но нещата трябва да градират постепенно, докато стигна до най-тежкото - дрехите :D


----------------------------------------------------

05.05
Ден пети - пет чифта бикини, които вече не нося :D


----------------------------------------------------

06.05
Ден шести - шест чифта прашки, които вече не нося. Сега, като се замисля, вероятно можеше да ги продам на някой смахнат японец за много пари...


----------------------------------------------------

07.05
Ден седми - седем лекарства с изтекъл срок на годност от домашната аптечка.


----------------------------------------------------

08.05
Ден осми - още малко лекарства, две четки за зъби и старо бурканче от маска за коса.


----------------------------------------------------

09.05
Ден девети - девет сутиена, които отдавна не ползвам - по различни причини.


----------------------------------------------------

10.05
Ден десети и край на част първа - няколко стари пижами и нощници, както и любимият ми бански, който съсипах в пералнята само след едно лято :(
Всичките отиват в торбата за рециклиране в H&M


09 април 2011

Dream a little dream

Когато сме в реалността, мозъкът ни знае, че това е реалност. Но когато сънуваме, той обикновено пак смята, че това е реалност. И едва когато се събудиш, осъзнаваш, че е било сън.

Винаги съм имала много живи и реални сънища. Дотолкова, че понякога ми е трудно да определя дали нещо ми се е случило наистина или е само сън. Доскоро бях убедена, че като малка съм виждала в небето НЛО, докато съм карала колело из Младост. Спомнях си всичко толкова ясно - лампите, дърветата, хората... Докато не осъзнах, че в София никога не съм имала колело

Тогава започнах да се чудя - колко от спомените ми са реални? Възможно ли беше да имам спомени, които също като НЛО-то ми са сънища, но понеже не са толкова налудничави, никога няма да осъзная, че са само плод на подсъзнанието ми?

Помня (или съм сънувала?!), че гледах един филм, в който някаква жена живееше втори живот в сънищата си - толкова истински, че въобще не знаеше кой от двата й живота е реален. Ако не се лъжа, в единия имаше съпруг и деца, а във втория имаше кариера и тъкмо се влюбваше. И в един момент трябваше да избере кое от двете да продължи. Да изостави цял един живот, който е водила с години и хората, които е обичала там.

На всичко отгоре сънищата ми често са последователни и се продължават един друг. И дори и когато се събудя да знам, че са били само сън, емоциите от събитията си остават. Предавам си чувства от сън на реалност. Живееш според нещо, което е загнездено в мозъка ти, а вселената ти въобще не е съгласувана с него. Объркващо е.

29 март 2011

Сюрреализъм

Има някои моменти, в които се чувствам като обитател на сюрреалистичен свят. Има други моменти, в които се чудя дали това не си е нормалният свят и малко ми се иска да попадна в някой, който все пак да е сюрреалистичен.

Май всичко идва от това, че хората са ми твърде чужди. Не ги разбирам, не са ми интересни, а много от тях не ми и харесват. Гледаш го - два крака, две ръце, една глава, ама нещо му има, нещо не му е както трябва. Нещо като да има ножовки вместо пръсти, само че не толкова очевидно. И по-дразнещо.

Седите някъде и слушаш разговорите. Уж на твоя език говорят, но не ги разбираш. Знаеш значението на думите, но не и смисъла на изреченията. Кимам, усмихвам се. Все пак съм учтива личност. А като се прибера вкъщи - празнота.

Спомням си, че преди общувах с тях. А после - аз ли станах сюрреалистична или те?

14 февруари 2011

На Стелла

Вечер, когато си легнеш и затвориш очи,
тихо във твойто легло се промъквам,
поставям ръка върху твоите руси коси
докосвам ги нежно и съвсем леко разбърквам.

Прокарвам ръка по врата ти изящен,
целувам го бавно със устни, с език
ухапвам те леко във мрака среднощен
наслаждавайки се на всеки един миг.

Ти не се стряскаш от моите ласки,
напротив, силно до мен се притискаш.
В плен на съня и без никакви маски
страстно устни в моите впиваш.

Прегърнати двама лежим във безкрая
напълно отдадени на сърдечния зов,
кой казва, че не съществува Рая?
Или това е просто едничка любов...

10 ноември 2010

Иглу

Часовникът ми звъни - време е да се събуждам. Никак не ми се става, сгушилa съм се на топло под завивките, като в пещера, а навън е студено. Дори не пещера, а иглу. Тази думичка я чух онзи ден - гледах по телевизията филм за ескимосите, които живеят в иглу. То се строи от ледени блокове и пази топлината да не излиза. На ескимосите целите къщи са от лед - и столовете, и масите, и леглата. Пък аз си мисля - той ледът може и да пази топлото вътре, но хайде седни на него, да видиш как ще ти измръзне дупето и ще хванеш грип или дори пневмония. Аз знам, защото миналата година с Петко играхме с едни войници на леда цял ден и после се разболяхме. Мама тогава каза, че пневмонията е много опасно нещо и затова не трябва да се седи на леда дълго. Пък леля Мира от горния етаж, дето е лекарка, ми каза, че от пневмонията може дори да умреш. Значи е толкова опасно да се седи на леда, а ескимосите не го знаят. Затова, когато науча ескимоски език, ще им напиша едно писмо, та да им обясня.

Аз когато порасна ще знам много езици - дори ескимоски. Така, когато пътувам по света, ще мога да се разбирам с всички. Искам много да пътувам. Имам една енциклопедия, в която има снимки от всички големи градове в света. Когато не ми се играе, си я разглеждам и си представям как отивам в някой от тях и си говоря с хората. Ей така - влизам в някой магазин и казвам "Добър ден, може ли един хляб и кутия яйца? Благодаря, довиждане!" Все едно цял живот съм си живяла в съседната къща. А продавачът ще се чуди защо не ме е виждал досега и ще реши, че току-що съм се преместила там. Както когато се преместихме с мама и татко в новия блок - всички се чудеха кои сме и все ни питаха къде отиваме. Пък децата отначало не искаха да играят с мен, защото не се познавахме. Но виж когато татко ми донесе онази кола - червената, дето й се отваряха и вратите, и багажника, че и кормилото се въртеше наляво-нядясно, тогава всички искаха да играят с нея и започнаха да ме викат на игрите.

Мама идва да ме събужда, пък аз си представям, че е бяла мечка, която стои пред иглуто и чака да изляза, за да ме изяде. Затова се правя на заспала, за да не разбере мечката, че има някой вътре. Ако видиш мечка, трябва да се преструваш, че си умрял и мечката ще те остави на мира. Така ми каза Петко, а той е много умен. Въобще, Петко е най-добрия ми приятел и във всичко сме заедно. Откак стана онази история с червената ми кола, само с него си споделям всичко. А то беше една много глупава история, ама друг път ще ви я разправям...