Картинно

(На ***)

***************************

Трябваше художник да бъда,
да изпиша с краски това,
което не виждаш.

Пъстри бои запълват сърцевината на моята душа
и с нейните четки оцветявам небето над нас
с бледосиньото от дъха ти.
Първото ни докосване
запалва на горещата вечер червения залез,
потръпващ от тежкия въздух.
С въглен издрасквам черната нощ,
а на листа самотни бели точки –
(като мънички дупки)
звезди
ни гледат свенливо.
И жълта луна изрисувам,
да виждаш лицето си
в кехлибарените извори на очите ми,
където светлината потъва и струи
под твоя поглед смокинен.
Есенните листа,
нападали по леглото на нашата нощ,
обагрят с пастел мекотата на пръстта,
когато морно полагаш глава в скута ми.

Лек ветрец разрошва косите ни
и зървам усмивката ти,
играеща по страните ми като слънчеви лъчи,
пробили пухкавите облачета
на моята невинност,
за да поиграят с бледната ми кожа.
Птиците в мен тежко разперват криле
и ни издигат над прашния щрих на безумието
в любовния сонет на кадифеното небе.
Очертанията на ръцете ни
се сливат в безкрайния хоризонт
и прегръщат телата ни под линиите на туша.
Погалвам с целувките си
лунните отблясъци на образа ти
и лежа в платното,
обагрена в красотата на маковете.
Брезите сплитат клоните си,
скривайки ни от погледа на звездите
и тъмният дъх на нощта се вселява у нас.
От сочни темперни нарове
изсмукваме кръвта на тежкото щастие,
което се стеле край телата ни,
а утоляваме глада си с греховния вкус
на устните.

Моето алено и твоят тюркоаз
се вплитат в лилавия танц на любовта,
под звуците на стара, безмълвна цигулка...

Като скулптор извайвам ръцете ти –
с нежните пръсти,
докосващи моята плът.
С последния дъх на четката
тичат сълзите на цигулката
по петолинието на нашата раздяла,
когато за последно усещаме
докосването на трептящите ни сърца.
В минорните сенки на нощта
потъваме зад забравените цветове
на остаряло като срещата ни платно.
Усмивките ни мраморни обещават
да пазим
в изгубените цветове на рисунъка
и напуканата от нашия дъх рамка
телата преплетени.

Трябваше художник да бъда,
да изпиша с краски това,
което не чувстваш,

да създам картината на моята единствена нощ...