Моите боровинкови нощи

- Какво му е на боровинковия пай?
- Нищо му няма. Просто понякога хората избират нещо друго. Боровинковият пай не е виновен, просто никой не го иска.

Напоследък ме обхваща едно такова настроение... Влече ме към малките, стари кина, излъчващи некомерсиални филми с обикновени хартиени билетчета за вход от "Министерство на финансите". Филмите никога не започват навреме, но и без това зрителите се броят на пръстите на едната ръка и нямат нищо против да изчакат, загледани в плакатите. Залите са малки, озвучението не е перфектно. И точно това прави атмосферата на старото кино. То рядко ще те разочарова с избора си на филм. Ако си решил да влезеш и да се настаниш на изтърканите, проскърцващи кресла, значи си подходящият зрител.

В това кино се чувстваш уютно. Можеш да седнеш както си искаш, да си събуеш обувките, дори да поплачеш, ако ти се иска. А най-вероятно ще ти се прииска. Филмите в това кино са толкова истински, толкова близки, толкова сладко-горчиво реални, че винаги намират къде да погъделичкат чувствата ти.

"Моите боровинкови нощи"...

Моите филмови нощи - сама по жълтите павета, с красивите светлини на София, с подходяща музика и с впечатленията от филма. От поредната човешка история, до която съм се докоснала толкова живо. В тъмното никой не вижда дали се усмихвам или очите ми са пълни със сълзи.

Не, не съм нещастна. Само доволно меланхолична.