A dream come true

Да, блогът ми отново е активен. Да, отново ще пиша в него.

Не, не съм се оправила... все още.

Тогава, ще попитате, какво е това, което ме е накарало да започна да пиша отново?

Отговорът: Една сбъдната мечта.

Лесно е да изгубиш вяра в света около теб, лесно е да оставиш хората назад, лесно е да се затвориш в стъклената си кутийка, чиито външни стени само отразяват лицата на тези, които се опитват да погледнат вътре. Благодаря, но - не, благодаря. Все още част от мен вярва в доброто, в красотата, в елфите, в усмивките, в приятелството.

Казах, че се е сбъднала една мечта. Колкото и банално да звучи - това беше просто концерт. Момент... Забравете думата "просто" от предишното изречение. Когато отидеш на концерт на любимата си група, това не е "просто" концерт. Една зала, пълна с хора от всякаква възраст, от различни градове, с различни занимания и все пак - обединени в едно цяло - от музиката, която харесват. Нямаше грубости, нямаше сбивания, нямаше наранени. Имаше едно поле от ръце, хванати една за друга, полюшващи се в ритъм и стотици гласове, подели една и съща песен - Bard's song.

Tomorrow will take it away
The fear of today
It will be gone
Due to our magic songs

Нито болящите крака, нито изтръпналите ръце и прегракналият глас могат да помрачат това усещане. Щастлива съм, че бях там, че бях с вас, че държах ръцете ви и споделях вълнението ви. Благодаря!