Мечтая си

Допреди няколко дни си мислех, че се оправям и всичко е наред. Не е. Вчера сутринта отново ме блъсна моята неизменна сянка - Страх.

Днес не се страхувам, днес плача. Седя срещу прозорците, през които виждам небето. То днес е сиво и мрачно, също като мен.

Кога вишневите цветове падаха за последен път върху разпилените ми коси? Кога морската пяна галеше за последно пръстите на краката ми?

Облаците плуват по небето, бавно променят формата си и отминават. Изгубени дни, изгубени погледи и усмивки, преплетени в пухкавата им форма.

Мечтая. Мечатя си пак да имам мечти.