След поредният работен ден, абсолютно същия като вчерашния, абсолютно същия като утрешния, се прибирах към къщи.
Чувствах се скапана от проблемите, които ме заобикаляха - ежедневни, глупави, отвратителни проблемчета. А цялата сериозност, която им придават хората ги прави още по-отвратителни. Движех се покрай голяма улица и колите профучаваха покрай мен все по-заплашително. Какво правех тук? Коя съм аз? Защо не се чувствам на мястото си? Грозен асфалт, грозни панелки, грозни хора, грозен свят.
Повръща ми се.
Аз ли съм последния еднорог или има и други като мен - някъде там по света?
11 коментара:
Има, но ти ги проспа.
Късно е вече,
време за сън.
А ти кой си, за да знам как да го разбирам това? :)
Много е хубаво...
Много... познато.
Еее, ама като сте такива анонимни всички иди после се чуди кой ми чете блога :)
Не съм анонимен :). Просто ми беше по-лесно така...
Наистина много хубави неща имаш в блога.
Поздрави.
Благодаря...
Разнообразието при мен идва от мп3 саундтрака, който си пускам всеки ден, за да направя деня различен. Избирам различна музика. Днес например ми е бритпоп денят. Докато вървях към работното място се чувствах като в Bitter Sweet Symphony на The Verve.:)
Опитай, усещането е освежаващо и освбождаващо!
Аз си пускам каквото ми се слуша - или радио, или mp3-ки... Не мога да се насилвам да слушам нещо, което не ми се слуша.
Естествено, че каквото на теб ти се слуша, това ще си пускаш. Това е идеята. Не те карам да слушаш моя саундтрак. Сигурен съм че си имаш свой собствен, който те разтоварва, ти помага или доставя удоволствие :)
Има и още, има ни...
Безрогият :)
Има и още, има ни...
Безрогият :)
Публикуване на коментар