[А вие познавате ли такива хора?
Поради запитвания от хора, искам да подчертая, че това съм го писала преди много време и не се отнася за никого, с когото общувам в момента :)]
Той не прощава. На никого. И най-малката грешка се наказва. И най-малката грешка води ураган след себе си. Дори и да не сгрешиш, ако той реши, че си сгрешил - така е. Не можеш да се обясняваш. Няма значение какво и защо си направил - ще страдаш. Той няма да позволи да страда, затова ще страдаш ти, преди да успееш да го нараниш - никакво спасение, никаква милост. Единствено като наказва, той се чувства сигурен и силен, спокоен, че контролира ситуацията. Така ще знае, че не може да бъде наранен. Това, че ти не искаш да го нараниш, не го интересува. За него всеки е враг. Всеки. Никога няма да ти се довери и да се остави в ръцете ти. Ако случайно ти повери частичка от това, което има - внимавай! Няма да усетиш кога си се издънил и си паднал по-ниско от непознат. За секунди от усмихнат, щастлив човек, ще се превърне в късче лед или по-лошо - буен огън. Не знам кое е по-лошо, аз съм виждала само първото и то е достатъчно болезнено. Неизвестността, маската... Това, че не знаеш какво става, какво си направил, какво ще последва, те побърква. Не можеш да избягаш от чувството за вина. Ти си виновен - за какво и как, няма значение... Може и да не разбереш, той няма да ти каже. Нищо не е извинение. Дори да умираш, дори да пада метеорит, да не си разбрал какво е станало... По-добре да бъдеш наказан, отколкото да решиш, че можеш да се измъкнеш с оправдания. Не съществуват думи "съжалявам", "извинявай", "без да искам", "прошка". Той не прощава. Той е палачът, съдникът и никой не може да избегне присъдата си. А тя е сурова винаги. Непоносимо и незаслужено тежка? Според кого - теб? Той решава, не ти. Един път оставиш ли живота си в неговите ръце, нямаш достъп до него. Не можеш да контролираш нищо. Всичко е негово. Той те притецава и може да прави с душата ти каквото си иска. И ще се възползва от това. Ще ти покаже райските градини, а след това ще те смачка от болка. И така завинаги. Сам си го избра, нали? Той те предупреди, но ти не го послуша. Той не прощава.
2 коментара:
Еле, мъжете са изтъкани от лед и огън, както самата пишеш. Това са техните защити срещу нещата, от които се страхуват. И колкото и абсурдни да ти изглеждат тези начини на защита - те са единствените, които някои мъже могат да използват. Защото са слаби, по-слаби дори от нас понякога... Това, на което можем да се опитаме да ги научим, е малко смелост - смелост да поемат рискове.
Но никога не бива да изневеряваме на себе си. Колкото и да обичаш някого, не трябва да му позволяваш да те наранява заради собствените си страхове.
Бъди себе си, Еле, и ще видиш, че в най-неочаквания момент всичко ще се подреди по най-добрия начин. {}
Еее, благодаря, но спокойно, аз този "палач" го отстраних оперативно от живота си преди време :)
Иначе не всички мъже са такива, някои са много мили ( {P}, мечо :) )
Публикуване на коментар