Amazing

Светът се променя и всичко, що някога е било силно, днес се оказва несигурно.

Светът се променя, местата се променят, променяме ли се и ние? Това, което днес си обичал, ще бъде ли утре там? И по-страшният въпрос - ще го обичаш ли все още?

В един филм казаха, че най-романтичната любов е неосъществената. Дали защото никога няма да имаш възможността да ти омръзнат целувките, срещите, погледите; да се подразниш от навиците на човека до теб; да събираш пакетчетата от чай, които оставя из целия апартамент? Никога любовта ти да не бъде пропита от тази отрова, която бавно я разяжда и пресушава. Взимаш красивото и го запазваш в себе си, а грозното така и не го докосва със сивите си пипала. Възможно ли е?

Не би ли било прекрасно, ако светът не се променяше и не искаше и от нас да се променим? Да пораснем, да станем по-отговорни, по-сериозни, по-намусени. Къде остана детският смях и детската любов, когато не се срамувахме да се погледнем, не се страхуваме от това какво ще стане утре, какво ще кажат другите, как ще се развият отношенията ни, кой от двама ни накрая ще остане наранен?

И не би ли било чудесно, ако тази неосъществена любов ни правеше щастливи? Не само усмихнати, не само летящи в облаците, а и удовлетворени? Някои ми казват, че това не е истинско, че не е достатъчно. Че за тях е несериозно.

Защо тогава аз се чувствам щастлива, изпълнена с живот и желание? Защо ме кара да рисувам, да танцувам, да се кача на някой покрив и да крещя?

Днес.

А утре?