Знам, че този пост ще излезе разхвърлян и безсмислен, но трябва да го напиша - така, както го чувствам.
Понякога толкова ме е страх, че не знам къде се намирам...
Хващам се, че се притеснявам за най-малките неща, че се опитвам да угодя на всички, да бъда перфектна. Съжалявам, никой не е перфектен, аз също греша. Сякаш ходя по тъъъничък, тъъъничък лед и знам... знам, че във всеки един момент може да се пропука и да пропадна в студената вода. Иронично - за толкова прости неща нямам никаква воля, но когато трябва да упорствам в нещо, което ме измъчва, просто нямам равна. А само искам всичко да се нарежда добре, искам да съм безгрешна. Да знам какво трябва да се направи във всеки един момент и винаги да постъпвам правилно. Да не си усложнявам живота. Но се получава така, че с този си стремеж, го усложнявам не по-малко и на всичкото отгоре се измъчвам.
Явно не мога да се справя с толкова неща, с всичкото напрежение... Отново ми става студено. По кой път да поема - по пътя на самоунищожението или по пътя на примирението? И двата не са ми по вкуса - искам да живея. Къде е онази малка пътечка, която не виждам и която ще ме доведе до правилния избор?
2 коментара:
По който и да поемеш, просто трябва да си сигурна, че е твоят.
Здравей. Това вероятно ще е последното нещо, което ще прочетеш от мен. Просто исках да ти се извиня за всичко. Познаваш ме доста добре и знаеш за лошите ми страни повече от всеки друг. Знам, че допуснах много грешки и направих неща, за които после съжалявах. За това ти се извинявам. Знам също и че ти беше много добра с мен през времето, което бяхме заедно. За това ти благодаря съвсем искрено. Може би вече много си ме намразила и си решила дори да ни се спомняш за мен и това е вероятно правилният подход. Знам че подобни неща нищо не поправят, но е по-добре да признаеш грешките си поне. Не го правя, за да ми е чиста съвестта или защото се страхувам от теб. Просто исках да знаеш, че имах страхотни мигове през тази повече от година, когато бяхме заедно. И колкото и да съм луд, аз все още помня почти само добрите неща от миналото. Помня как заедно водихме котката ти на ветеринар, как газихме до колене в сняг по пътя към черни връх, как свирехме на синтезатора, как правихме дуети :) заедно. Спомням си как заради мен отиде да купиш Гилд Уорс, а след това играхме заедно. Спомням си как сглобявахме заедно бюрото, а ти откри как става онази част с дюбелите. Беше забавно, аз бях щастлив и ти благодаря. Ако и ти си спомняш за тези мигове с добро след години, това много би ме зарадвало. Защото, въпреки всичко, аз не съм само лош и стиховете, които съм ти писал са били от сърце. Съжалявам, ако съм ти развалил настроението с това писмо. Както казах, последно е. Повече няма да се опитвам да бъда част от живота ти, а аз отдавна не съм. Сбогом и не ме помни само с лошо...
Публикуване на коментар