Pain is inevitable, suffering is optional.

Да, обаче аз съм малка и слаба и когато ме боли, си страдам.

Понякога страдам тихо и незабележимо, като руски шпионин. Например при зъболекаря.

Отидох да ми поставят падналата коронка и, естествено, зъболекарката ми откри кариес. "Вдругиден ти записвам час!" - ужас!!! Седя си на стола, а тя ми дълбае с машинката и боли. На стената точно пред зъболекарския стол има една картина. Някой ден трябва да я снимам. Нарисувана е в много жизнерадостни цветове, но излъчва лошо. Изобразява стилизирано лице, което гледа смръщено, а на мястото пред устата му (или вместо нея) има едно голямо, плътно, V-образно, двуцветно петно. Единственото, което виждам е тази картина и си мисля, че е зла. Зла, защото е видяла толкова много страдание, че е изгубила радостта от цветовете си.

А понякога страдам силно и забележимо, като бебе. Например когато ме боли корем.

Всеки ден ме боли. Бях на лекар, изписа ми една шепа лекарства, даде ми диета, но още си боли. Все едно в стомаха ми се е заселило някакво чудовище и ме яде, яде, яде. Когато свърши със стомаха и изсмуче жлъчката ми, ще загризе дробовете (дано му приседнат след 8 години пушене). А за десерт ще хапне вкусно сърчице. И накрая ще си остана празна обвивка, само от стърчащи ребра и кожа, а чудовището ще се просмуче в мозъка ми - оставило си го е за накрая, за да разбирам всичко, което прави, докато е в мен.

Мисля, че заслужавам да си поплача заради това гадно чудовище.