Вече съм в отпуск. Само една седмица, но май и това ми е много. Направо се чудя какво ще правя по цял ден. Днес спах до 14 часа и след това свирих. Установих, че шест часа свирене не е полезно за нервите ми.
Трябваше да събера малко пари и да си направя една разходка до Италия, но с този скъп университет нямах шанс просто :( Maybe next year.
Цял ден ми се счува, че някой се опитва да влезе вкъщи. Каквато съм паника скоро ще се разхождам с нож из стаите. Баща ми почти не се прибира, сестра ми още по-малко (мама и другата сестра заминаха) и си седя сам-самичка. Никога не бих живяла сама - ужасно е потискащо и страшно. Няма дори на кого да се разкрещиш. Добре, че е котката ми да ми прави компания.
Гррр, нервите пак ме хванаха. Отивам да счупя нещо.
1 коментар:
Хах, що бе? Не е чак толкова страшно да живееш сам. Аз си взех котарак и всеки път, когато чуя подозрителен шум, грабвам котарака и съскаме заедно:):):)
Публикуване на коментар