For once in my life

(На M.)

***************************

For once in my life
I have someone who needs me
Someone I've needed so long

Времето беше спряло.

Държах я в ръцете си и я галех. Пръстите ми се плъзгаха нежно, усещайки колко съвършена е всъщност. Ние бяхме едно цяло - ние. Аз имах нужда от нея, тя от мен - също. В корема ми пърхаха пеперуди, сякаш бях влюбена - смешно, нали?

Плъзнах пръсти по струните и тя ми запя най-красивата песен с най-нежния глас, който можеше да има. Разказа ми приказка за далечна страна, в която все още имало любов.

Водена от поточето ноти, аз вървях през гора от дървета. Клоните им леко се поклащаха в такт с песента. Постепенно листата започнаха да разкриват чудна картина - приказен замък, облят в златна слънчева светлина. Там живеела принцеса, точно както в приказките, казаха ми струните. Била красива, умна и добра. Умеела да рисува, да пее, да свири, но най-много обичала да съчинява чудни приказки. Ала нейните приказки били тъжни, защото и принцеса била тъжна. Сърцето й копнеело да бъде обичано, да танцува влюбено сред розите, да мечтае със звездите, да се носи по вятъра. Но самотата и сълзите го били сграбчили в ноктите си и му причинявала тежки рани всеки ден.

След замъка, песента ме заведе навътре в гората. Там имало прекрасна дървена къщичка - цялата резбована с цветя, листа, птички и животни. Всеки ден мъжът, който живеел в нея, я украсявал с нови и нови детайли. Но колкото по-красива ставала всеки ден къщичката, толкова по-студена била, защото във всяко парченце дърво се пропивала студенината на младия мъж. Никога не бил обичал, никога сърцето му не било трепвало при звука на нечии стъпки, никога не бил докосвал със свито сърце нечии коси.

После в песента се запя за срещата на двамата - прицесата и мъжа от резбованата къщичка. Как той я видял случайно в гората и в сърцето му нахлули всички чувства, които не бил усещал дотогава. Приискало му се да я грабне, да я завърти, да я гали, да я целува. Приближил се тихо към нея, без тя да усети, хванал ръката й и запял песен.

В песента си момъкът пял за есенните листа, нападали меко по земята, за снега, който хвърля сребърни светлинки, за цветния килим, който покрива гората през пролетта и за топлите лъчи на лятното слънце, плъзгащи се между листата на дърветата. Изпял й приказка за звездите и луната, приказка за реката, приказка за любовта, която движи целият свят с листата, снега, слънцето и луната. А накрая й запял за своята резбована къщичка.

Принцесата слушала омаяна разказите, а когато той свършил песента за къщичката, тя го помолила да я заведе дотам. Младият мъж я вдигнал на ръце, преди тя да успее да каже нещо и се затичал през гората. "Ето", рекъл той, когато пристигнали. "Това е моята къщичка. Ще останеш ли с мен в нея... завинаги? Ще бъдеш ли моя жена?" Принцесата го хванала за ръцете, погледнала го в очите и през сълзи казала "Да. Ще бъда с теб завинаги."

Толква силна била любовта им, че не можели да се разделят дори за час. Принцесата забравила за приятелите си от двореца, за прекрасните си дрехи, за баловете в събота вечер. Слънцето и луната изгрявали и залязвали и все виждали давамата млади прегърнати. Не били виждали звездите по тези земи толкова силна любов.

Всичко било чудесно до денят, в който мъжът просто не целунал принцесата за добро утро, не я прегърнал, когато му сервирала обяд и не поискал да гали косите й пред камината вечерта. Цяла нощ принцесата плакала от страх, защото разбрала, че губи това, което най-сетне била намерила. На следващата сутрин мъжът й обяснил, че всичко му е омръзнало и би желал да се разделят.

Не могла да повярва принцесата на ушите си, пееше се в песента. Тя вярвала в истинската любов, която продължава вечно, която е смисъла на живота, която движела листата, снега, слънцето и луната. Знаела, че е намерила тази любов, а сега той искал да й я отнеме. Да отнеме щастието и на двамата.

Не се разказва в песента какво е сторила принцесата, но сега мъжът отново живее сам в резбованата си къщичка, която става все по-чувствена всеки ден, защото във всяко парченце дърво се пропивала тъгата на младия мъж. И все по-красива ставала къщичката от тази тъга. Задоволство изпитвал мъжът всеки път, когато погледнел резбите си.

Принцесата никой повече не видял, но хората разказват, че понякога, ако се заслушаш, в шепота на есенните листа, ще чуеш нежен момичешки глас да разказва чудни приказки, макар и тъжни.

Такава песен ми изпя моята любима. Тъжна беше тя, като приказките на принцесата и струните плачеха, докато я разказваха.

For once in my life
I won't let sorrow hurt me
Not like it's hurt me before
For once I've got someone
I know won't desert me
I'm not alone anymore