За национализма

Да започнем с това какво е национализма. Това е идеология, която организира обществото, чрез определени идентификационни механизми. Той е един от начините за изграждане и организиране на обществото. Това е процес - няма да бъде нито първият, нито последният. Преди десетина века такъв способ е била религията.

На въпросът какво ще стане, когато изчезне, ще отговоря така - ще се появи друг способ. В един момент тези процеси се появяват като отговор на промените в социалната среда, които правят предходния процес неефективен. Но по същия начин, след време, под влияние на нови промени, и този процес ще стане неефективен и ще бъде изместен към традициите, а на негово място ще се появи нов.

Кога се е появил? Появява се с оформянето на индустриалната цивилизация. Под влиянието на различни културни, социални и главно икономически промени възниква като идеология национализма. Той събира хората, които обитават обща територия в културно-информационно отношение и ги разграничава от тези, които остават отвън.

В момента, под влиянието на сходни процеси, тази събирателност започва да губи силата си. В голяма степен това е повлияно от развитието на технологиите. Днес аз съм еднакво информирана и за събитията в квартала, в държавата и в целия свят (та дори и в космоса). Не искам да ви плаша, но е предполагаемо и опростяване на езиковите структури, обединяване на смисловия контекст и в крайна сметка отмирането на националните езици (това вече се забелязва в техническата сфера).

В крайна сметка национализмът няма да изчезне напълно. Той просто ще остане част от традициите на социума. Значението му на основен идентификационен белег, който определя реакциите и стереотипите на социума ще се измести другаде. Нациите (съответно национализмът) са сравнително ново явление в исторически план, което идва да покаже, че и не са вечни.

Самият национализъм е едно субективно понятие, защото националните особености не могат да бъдат определени от физически характеристики, генетични особености или нещо друго. Напротив - той се базира на обкръжаващата среда - семейството, учителите, приятелите, след това езика, държавната система, медиите и т.н. По този начин тези особености се формират от обкръжението на индивида, а не от информация, заложена в него. Освен това тези особености стават такива, благодарение на национализма, а не обратното - национализмът да се базира върху тях.

Но всеки човек е преди всичко личност. Първо се определяме със собствения си характер, навици, начин на мислене, ценностна система. След това и с познания, приятели, език, религия и т.н. Да се възприемаме първо и най-вече с националността, означава да се поставяме в едно изкуствено разделение, с твърде много обобщения.

Напоследък забелязвам, че национализмът се опитва да противопоставя традициите и настоящето. Как едно време сме били еди как си, а сега колко сме зле и трябва да бъдем както преди, за да станем отново добре. Това е грешка и докато не се отърсим от нея, няма да се подобри ситуацията. Вместо да се мъчим да възродим старото, по-добре да оставим културното богатство там, където му е мястото - в традициите и да погледнем напред, към развиващия се свят в опит да създадем нещо.

Не можем и не трябва да се стремим да поддържаме бита и културата си непроменени. Това ще ни направи заседнали в един период от време, докато останалата част от света тича напред. Във всички държави особеностите в ежедневието и бита остават само традиция и биват изместени от нови. Вижте например Япония - и днес имат гейши, но това не е ежедневие, а начин на запазване на традицията и добре поддържана имитация. Традициите трябва да си стоят там, където са, а не да се опитваме да живеем в тях. Българската народна музика е много красива, но как ще приемем една дискотека, в която цяла нощ се слушат само ръченици и хора?

Национализмът днес и тук се събужда като реакция срещу кризисната ситуация в страната, както и срещу глобализацията.

А какво е глобализация? Това е процес, възникнал поради технологичните промени (оттук и социалните такива). Той повтаря процеса на възникване на национализма, но в по-големи мащаби. Това, за което говорех в един предишен пост - за планетизма и т.н. беше в този смисъл. Промените довели до възникването на нациите, създават национализма. По същия начин глобализма ще предизвика подобни разделения и обобщения.

За съжаление в България се наблюдава един "национализъм", който е буквално шовинизъм - сляпо поддържане на собственото и омраза към чуждото. Това е изкуствено налагане на стеротипи върху цяла една социална група, което е абсолютно неправилно. Пример - братовчед ми смята, че всички метъли са мръсни наркомани...

Национализмът се бори за независимост. Каква ти независимост? В съвременния свят всяка държава е икономически и институционално обвързана с другите държави. Невъзможно е да се затворим херметически и да се пазим от всичко външно.

Да, примерите на Ботев, на Левски, на Раковски са чудесни. Но те са от съвсем друг исторически контекст. Сега сме в друга реланост и имаме нужда от други средства. Да се прави нещо, само заради самото правене - това е грешка. А връщането назад ще ни донесе не полза, а вреда. Вместо да се затваряме вътре в държавата с един остарял национализъм, по-добре да излезем на сцената като горди патриоти.

Може би тук трябва да се отбележи и понятието патриотизъм. Често се бърка, но това е нещо, съвсем отделно от наицонализма. Патриотизъм е обич към природата, обичаите, традициите, историята и т.н. и няма нищо общо с политиката и икономиката.

Проблемите на България? В тези проблеми не са ни вкарали нито САЩ, нито Русия, нито Турция. Сами сме се вкарали. Те няма да се решат от партии като Атака или ВМРО. Въобще национализмът няма да реши нищо. Проблемите ни имат нужда от икономически и социални мерки, политическа стабилност и много капитал. Трябват ни променени държавни механизми, промяна на социалния модел и решение на демографския срив.

В заключение - надявам се България отново да стане велика сила, но за съжаление, в сегашната ни политическа реалност май няма човек, който да си има идея как да стане това.