Иглу

Часовникът ми звъни - време е да се събуждам. Никак не ми се става, сгушилa съм се на топло под завивките, като в пещера, а навън е студено. Дори не пещера, а иглу. Тази думичка я чух онзи ден - гледах по телевизията филм за ескимосите, които живеят в иглу. То се строи от ледени блокове и пази топлината да не излиза. На ескимосите целите къщи са от лед - и столовете, и масите, и леглата. Пък аз си мисля - той ледът може и да пази топлото вътре, но хайде седни на него, да видиш как ще ти измръзне дупето и ще хванеш грип или дори пневмония. Аз знам, защото миналата година с Петко играхме с едни войници на леда цял ден и после се разболяхме. Мама тогава каза, че пневмонията е много опасно нещо и затова не трябва да се седи на леда дълго. Пък леля Мира от горния етаж, дето е лекарка, ми каза, че от пневмонията може дори да умреш. Значи е толкова опасно да се седи на леда, а ескимосите не го знаят. Затова, когато науча ескимоски език, ще им напиша едно писмо, та да им обясня.

Аз когато порасна ще знам много езици - дори ескимоски. Така, когато пътувам по света, ще мога да се разбирам с всички. Искам много да пътувам. Имам една енциклопедия, в която има снимки от всички големи градове в света. Когато не ми се играе, си я разглеждам и си представям как отивам в някой от тях и си говоря с хората. Ей така - влизам в някой магазин и казвам "Добър ден, може ли един хляб и кутия яйца? Благодаря, довиждане!" Все едно цял живот съм си живяла в съседната къща. А продавачът ще се чуди защо не ме е виждал досега и ще реши, че току-що съм се преместила там. Както когато се преместихме с мама и татко в новия блок - всички се чудеха кои сме и все ни питаха къде отиваме. Пък децата отначало не искаха да играят с мен, защото не се познавахме. Но виж когато татко ми донесе онази кола - червената, дето й се отваряха и вратите, и багажника, че и кормилото се въртеше наляво-нядясно, тогава всички искаха да играят с нея и започнаха да ме викат на игрите.

Мама идва да ме събужда, пък аз си представям, че е бяла мечка, която стои пред иглуто и чака да изляза, за да ме изяде. Затова се правя на заспала, за да не разбере мечката, че има някой вътре. Ако видиш мечка, трябва да се преструваш, че си умрял и мечката ще те остави на мира. Така ми каза Петко, а той е много умен. Въобще, Петко е най-добрия ми приятел и във всичко сме заедно. Откак стана онази история с червената ми кола, само с него си споделям всичко. А то беше една много глупава история, ама друг път ще ви я разправям...