Роден в последния ден на далечната 1937 година в Уелс, малкият Антъни израстнал като чувствително дете, което предпочитало да рисува или да свири на пиано, отколкото да играе с останалите деца. В училище се справял ужасно, заради дислексията си (болест, заради която не можеш да четеш и пишеш правилно) и децата го наричали Лудият Хопкинс.
Сменил доста училища, но интересите му били далеч от класната стая - освен рисуването и музиката (а на пианото бил вече виртуоз), започнал да се увлича и по актьорската игра. Киното срещу къщата му осветявало всяка вечер стените в спалнята му, а той самият не пропускал да гледа поне по две прожекции седмично.
Използвал музикалния си талант, за да кандидатства за стипендия в Уелския колеж по музика и драма в Кардиф, където учи от 1955 до 1957 г. След завършването му дошли две години в армията, а след тях - дебютът. С Have A Cigarette в Театър Палас, 1960, едно велико име за пръв път се появявило на афишите.
Явил се на прослушване в Кралската академия по раматично изкуство в Лондон през 1961 г. и го приели на стипендия. През 1965 г. дори го поканили в Националния театър, чийто директор тогава бил самият сър Лорънс Оливие. На прослушването младият Хопкинс избрал да чете "Отело" - пиеса, играна тази година от самия Оливие. Арогантен, яростен и изключително талантлив - такъв бил Хопкинс на 27.
През 1966 г. направил дебюта си в киното с The White Bus, режисиран от Линдзи Андерсън. Но явно в театъра щял да изгради името си. Като в приказките, през 1967 г., на един от главните актьори в Dance Of Death, се възпалил апендисита. Хопкинс не пропуснал шанса и... изиграл ролята превъзходно. Последвала роля с руса перука и рокля (!?!) - Одри в "Както ви се харесва". Спокойно, просто пиесата била само с мъже-актьори.
Междувременно снимал и първата си голяма роля в киното в "Лъвът през зимата" с учстието на Катрин Хепбърн и Ричард О'Туул, където изиграл Ричард Лъвското Сърце.
Но в семейството му нещата не вървели толкова добре. Оженил се за актрисата Петронела Баркър, родила му се дъщеря - Абигейл. Но големите турнета, както и алкохолът, който пиел в твърде големи количества не влияели добре на съвместния живот. Пиенето го обсебвало, разделил се със семейството си, а кариерата му цъфтяла.
Докато на едно летище го посрещнала Дженифър Линтън - секретар на една от продукциите, в които участвал. През 1973 г. двамата се оженили. Подкрепян от Дженифър, Хопкинс успял да се пребори с алкохола веднъж завинаги.
Хопкинс пътувал, снимал, играел... Пет номинации за Златен Глобус, четири номинации и три награди на Британската Академия, Четири номинации и един спечелен Оскар... Филми, филми, филми... През 1987 г. получава Ордена на Британската империя и става сър Антъни Хопкинс.
С Дженифър се развел през 2002 г., а на следващата се оженил отново - за една Стелла (друга, не аз).
Един път някакъв Самюел Хъдсън - начинаещ актьор му писал, защото имал нужда от пари, за да плати таксите за обучението си. Хопкинс му изпратил 2900 $. Оказало се, че на Хъдсън парите не му трябват и той ги пратил обратно... Но ги получил скоро пак с бележката да ги даде на някой друг нуждаещ се млад актьор.
За мен Антъни Хопкинс е най-великия актьор от поколението си.
П.С. Знаете ли че... Антъни Хопкинс играе ролята на К. С. Луис в един от филмите си.
1 коментар:
Мдаа, старата школа... заедно с Шон Конъри и малко "по - младите" Робърт де Ниро, Ал Пачино, Кристофър Уолкън... най -големите, последните живи титани на съвременното кино.
Каквото и да кажем за таланта на Хопкинс ще е малко.
Лошото е, няма да има такива актьори, като изключим може би Шон Пен и Гари Олдман...
Публикуване на коментар