Закуска на тревата - Едуар Мане

След държавния преврат през 1852г. Наполеон III се заема основно да преустрои столицата Париж. Целта му е да умиротвори населението; девет въстания през последните двадесет и пет години са достатъчни. Градският префект барон Осман прокарва просеки през средновековната бъркотия от улички. Така се появяват булевардите: широки, прави улици за бързо придвижване на войска. Бедността и мизерията са изличени от облика на града, скриват ги зад бързо растящите великолепни фасади. Наред с магазините и новите места за забавление, кафенета и вариетета, булевардите са в основата на ново отношение към живота. По това време се създава типът човек от големия град, денди (човек с равнодушно-надменна поза във всяка ситуация) и фланьор (който по цял ден се разхожда по новите булеварди или седи по кафенетата). Този нов живот става основен мотив в творчеството на Мане и импресионистите. "Свободата" на Дьолакроа и "Събирачки на класове" на Миле са изживели времето си. Сега "герои" и "героини" стават светските лъвове, кокотките и танцьорките на Париж.
През 1863 г., когато втората империя е на своя бляскав връх, журито на "Салона" е изправено пред затруднението да направи избор между пет хиляди живописни творби. Почти две трети са отхвърлени. Отхвърлено е цялото младо поколение, което върви по нови пътища. Между недопуснатите са имена като Мане, Писаро, Сезан. Очевидно "Салонът" вече не иска да бъде онова, което е бил само преди две години, когато с успех е участвал и Мане - форум за изкуството извън официалното и утвърденото.
Отхвърлените художници протестират срещу решението, включва се и пресата, императорът е помолен да вземе становище. Наполеон III разглежда част от отстранените творби, подчертава близостта си до гражданството и решава те да бъдат показани в отделна изложба, организирана паралелно с официалния "Салон". В Salon des refuses - салона на отхвърлените - показани почти седемстотин платна. Той е открит на 15 май 1862 г., две седмици след официалния, като двете помещения са разделени само с въртяща се врата. Още първия ден "залите на ужаса", както ги нарича един съвременник, са посетени от повече от седем хиляди души. "Закуска на тревата" е изложена в най-далечната зала, редон с две от "испанските картини" на Мане: "Млад мъж в костюм на мачо" и "Мадмоазел Викторин в костюм еспада".

http://painters.hit.bg/colazionesullerba.jpg

Творбата предизвиква един от най-шумните скандали с произведения на изкуството, каквито е виждал някога Париж. Картината привлича публика като магнит, но Наполеон III я нарича "просто неприлична" и дори прогресивната критика я напада. Никой дотогава не се е осмелявал да изобличи по този начин лицемерието на "доброто общество". В цветово отношение необичайно силните контрасти са направо обида за окото, привикнало към официалната живопис в "Салона". Обида е и тенденцията към опростяване на тоналността и формата, и пренебрегването на валидните още от ренесанса правила за перспективата. Към тези формални предизвикателства се прибавя и съдържателното - голотата на известната дама от парижкия нощен свят.
В каталога на "Салона на отхвърлените" "Закуска на тревата" е вписана просто като Le Bain - Банята, което буди асоциации с митология, с "Венера" или "нимфа" и до голяма степен отнема на персонажите, а и на целия сюжет социалната заостреност. Към това притъпяване се стреми още през 1867 г. Емил Зола, когато посочва, че в Лувъра са окачени около петдесет картини, на които са изобразени редом с облечените и голи лица, без някой да ги намира за скандални - именно защото се отнася за митология. Една от тези творби, "Концерт на открито" от 1510-1511 г., която по-рано се е приписвала на Джорджоне, а днес на Тициан, още в годината на изложбата е противопоставена от английски критик на "Закуска на тревата". Впрочем добро копие на "Концерта" виси в ателието на Мане. Критикът твърди, че името на художника и културата на рисуване облагородяват картината, което я лишава от "съмнителния морален характер". Реализмът на Мане обаче довеждал дотам, че "голотата неизбежно въздейства като неприлична". От "Концерт на открито" Мане е взел само основните персонажи - два женски акта и двама облечени мъже сред природата.
Персонажите в "Закуска на тревата" са композирани в триъгълник, обърнат към дълбочината на пространството. Основата му е образувана от долната част на разположената в една плоскост група от три лица в естествена големина. Централната фигура р на професионалния модел Викторин Мьоран, позирала и облечена за една от творбите, окачени редом със "Закуската" - през 1863 г. това е било възприето като особено пикантно. Другите два модела са братята на Мане. Във видимо противоречие с "групата на гражданите" се намира непознатата къпеща се в задния план. Мане не я намалява в съответствие с изискванията на перспективата, а я рисува твърде едра, особено съпоставена с лодката вдясно от нея: съзнателен архаизъм, подчертан и от позата и облеклото й. Групата на първия план е чужда, привнесена в природата. Наред с натюрморта - дрехите на Мьоран и приборите за закуска, те оформят "картина в картината", а пейзажът представлява кулисите. Скъсването с традицията продължава и в начина на изобразяване. Натюрмортът и актът все още са здрави и компактни, "реалистични". През мъжете до къпещата се жена художникът разделя дуктуса (начинът, по който художникът води четката, почерк), за да го разложи "импресионистично" в дърветата и в задния план.
"Закуска на тревата" е създадена в ателието на художника и Мане никога не го е крил. Разединението и досхармонията са съзнателно търсени, те са знак за започващото отчуждаване и разделение между хората от големия град. За разлика от къпещата се жена, гражданите не се впечатляват от природата. Лицата от предния план са свързани само стягащата ги като корсет композиция.
След изложбата, картината остава в ателието на Мане. Вероятно от наследството на художника в началото на 1880 г. картината е купена от оперния певец Фор, който я продава на търговеца на картини Дюран-Рюел. Оттам попада в ръцете на колекционера Моро-Нелатон, който през 1906 г. я завещава на Лувъра. През 1986 г. е прехвърлена в музея "Орсе".

Определян и като реалист, и като импресионист, Мане не може да бъде причислен към нито едно течение, защото това би означавало да бъде опростен. Той е първият, който прави човека от големия град тема на своята живопис. Творбите му са посветени на самотната, отчуждена от самата себе си личност.