Прегледах си старите публикации и установих, че ако някой ги чете без да ме познава или пък без да ме вижда достатъчно често, ще реши, че съм някоя депресарка, която постоянно е нещастна, страда и се оплаква от живота.
Не е така.
Аз не съм нещастна, напротив - имам повече, отколкото мога да искам. Имам страхотни приятели, хубава работа, добър университет, занимавам се свободно с любимите си неща, рисувам, правя хубава музика с хубави хора... Просто понякога, както всеки човек, нещо ме разстройва или разчувства и ме кара да напиша нещо. И то накрая се получава така, че всичко, което пиша, е меланхолично.
Така че искам да разсея съмненията за моята личност, които вероятно пораждам у хората. Всъщност съм много засмяна, весела, закачлива, шантава и обичлива :)
2 коментара:
Здравей от просто един пореден stalker, в този смисъл, че чета блога ти редовно, а общо-взето нямам никаква представа за това коя си ти (т.е. реално; това, което осмисля писането на коментари под чужди писания).
И винаги чакам с нетърпение нови posts.
И винаги точно този конкретен пост ми привлича вниманието.
Аз чета - и ми е и така близко, и така далечно различно.
Аз чета - и търся у хората нещо, което наистина да ме убеди, че каквото и да е, добрият край съществува; че aure entuluva.
Благодаря ти за блога.
(А сякаш всичко прозвуча като маниак, развяващ заплашително пръст, крещейки 'Зная къде живееш!' (не зная, разбира се))
Не знаех, че блога ми го четат непознати... дори не бях сигурна дали познатите ми го четат.
Това ме радва, благодаря :)
Aure entuluva!
Публикуване на коментар