Пильо

Напълно неочаквано, съвсем изненадващо и много шантаво в живота ми се настани ново другарче.



Кръстих го Лъки (да, знам, че не е куче), поради обстоятелствата, при които попадна у нас.

Страшно е сладък, дава ми да го галя по клюнчето и крилцата, въпреки че все още се страхува и трябва да му говориш много мило, за да не се крие. Яде семенца, плодове, зеленчуци и си остри човката по клончето, което сме му сложили. Понякога пее.

В началото се страхуваше от котката ми (ето я и нея), а тя го обикаляше постоянно :) Но после Топси разбра, че пилето е приятел и не е за ядене и вече почти не му обръща внимание.

По цял ден си мисля за него и вечер нямам търпение да се прибера, за да си го видя. Свиря му на пианото и му пея - ще го правя музикант! :)

И така...