Старата песен...

Както можете да забележите - възстанових някои от старите си публикации. Добре, че ги пиша първо на Word и не изхвърлям нищо.

Дали беше правилно да го правя? Не е ли това обръщане назад, връщане в миналото? Не трябва ли да оставя нещатата както са си били и да гледам само напред? Не знам, чудя се.

Да, това е минало, а сега не искам да гледам в него. В книгата, която чета в момента (10х, Маги, за подаръка), пише, че хората са уникални същества - понасят наказанието за една грешка хиляди пъти.
Когато сбъркаш, трябва да понесеш вината и накзанието. Но за една грешка е справедливо да се плати един път. Ние правим грешка, чувстваме се виновни и се самонаказваме. Това трябва да е достатъчно. Но след това, всеки път, когато си спомним за тази грешка, ние отново се чувстваме виновни и се наказваме. А ако все пак забравим, другите услужливо ни го напомнят.
И понеже нашата Съвест постъпва така с нас и ние постъпваме така с околните - услужливо им напомняме грешките и ги осъждаме отново и отново.
И така се тровим един друг. Живеем в страх и постоянно притеснение.

Затова сега казвам - старата песен е изпята :)

От друга страна, миналото си е имало и добрите моменти, които сега ми липсват - дългите нощи, прекарани в разговори, Толкин форума, пътуванията, съботните срещи, училището... И най-вече хората. Да, IRC опустя, Толкин форумът беше изтрит, срещите вече не се провеждат...
А хората са се променили, както и аз. Виждаме нещата по друг начин, имаме различни приоритети, порастнахме. Дори и да искам да върна старите съботи, прекарани в слушане на ДИО, надпяване и въпроси за Средната земя - не става.

Затова сега установявам - старата песен е изпята :(

Остава ми да се надявам, че и бъдещето ще ми донесе също толкова радост, колкото и миналото.

Ако съдя по настоящето - може би и повече :D