Пианото

Вече получих първият си подарък за рождения си ден (нищо, че е чак на 19-и, традициите не са това, което бяха :) ). Той изглежда така:



Не е ли чудесно!!!

Когато бях много малка, на 5-6 годинки, ходех на уроци по пиано, даже един път свирих на концерт на млади изпълнители. Обаче бях много опърничава (е, как няма да бъда, след като ме караха да марширувам по цял час и ме биеха през пръстите) и все не исках да свиря. Е, да, ама като попорастнах и взе, че ми се присвири. Китарата е прекрасна, разбира се, но не може да замести красивия и нежен глас на пианото. От години си мечтая за едно пиано и ето ти на - another dream come true!

Вече мога да свиря Angel на Judas Priest и горе-долу Fur Elise на Бетовен. Все се чудя дали не бъркам пръстите, но това винаги си ми е било проблем. Даже помня как на концерта натиснах един клавиш със средния, вместо с безименния. Или обратното. Who cares.

Въобще, много съм щастлива! По дяволите, че трябва да ходя на работа по цял ден и да чакам да стане 6 часа, за да се върна да свиря :)

Слънце мое, благодаря ти за прекрасния подарък - наистина хем ме изненада, хем ме зарадва (много по-хубав е от пръстенче :Р). Не мога да се сетя за по-страхотен подарък. Обичам те!!!