Един човек вървял през пустинята, а до него по пътя му вървял Господ. Но един ден човекът се обърнал назад и погледнал стъпките в пясъка. Спомнил си за всички трудни мигове, които бил изживял, за всяка болка. И тогава видял, че в най-тежките моменти от живота му имало само едни стъпки. Непосилната тежест на страданието ги била отпечатала дори по-дълбоко в пясъка. Тогава човекът разбрал, че точно когато е имал най-голяма нужда от Бог до себе си, Той не е бил до него.
Обърнал се човекът към Господ и го попитал:
- Защо? Защо ме изостави, когато бях най слаб? Защо не виждам стъпките ти там, където трябваше да бъдеш редом до мен?
Тогава Господ му отвърнал:
- Там, където не виждаш стъпките ми, не вървях до теб, защото те носех на гърба си. Тогава ти беше прекалено слаб, за да ходиш сам.
Не знам защо, но тази история ме натъжава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар