Mалкото момиченце с голямо сърце

В един съвсем обикновен град, в съвсем обикновено семейство се родило момиченце. На пръв поглед в него нямало нищо необикновено, но ако се вгледаше човек в очите му, можеше да види хиляди звездички да блестят от златистите му очи.

Момиченцето порасна и тръгна на училище. беше много възпитано и умно, а майка му го водеше и прибираше всеки ден. Един следобед на път за вкъщи момиченцето стана свидетел на следната случка:

Малко сивкаво кученце, накуцващо с лявата задна лапичка, притичваше спокойно по тротоара и както минаваше покай един сериозен господин с балтон и куфарче, дружелюбно му изджафка. Тогава господинът му каза да се разкара и го срита грубо.

На момиченцето му стана много мъчно, а майка му промърмори:

- Някои хора съвсем нямат сърце...

Тези думи много впечатлиха момиченцето и то цяла вечер лежа и ги обмисля. На сутринта вече имаше план. Щеше да даде на онзи господин парченце от нейното сърце – така той вече нямаше да рита кученца.

На закуска то каза на майка си:

- Мамо, нали щеше да е много хубаво, ако онзи господин имаше сърце.

Майката се засмя и му обясни, че по света има хиляди хора без сърца.

„Какво пък – каза си момиченцето – сигурна съм, че за всеки мога да отделя парченце.”

Същия следобед момиченцето намери онзи господин и му даде част от сърцето си. Той не пропусна да благодари и момиченцето реши, че има успех.

Така то раздаваше сърцето си на най-различни хора. Момиченцето растеше, а сърчицето се смаляваше. Но в градчето хората постепенно ставаха по-учтиви, по-услужливи, дори престъпленията изчезнаха.

* * *

В болницата постъпи млада жена. Лекарите и сестрите се видяха в чудо – не бяха чували такива капризи и ругатни от години, а тази госпожица се държеше съвсем безцеремонно.

На третия ден тя разплака за пореден път дежурната сестра и възрастен мъж на съседното легло й каза:

- Млада госпожице, вие сте толкова безсърдечна!

За облекчение на персонала след две седмици жената почина. Около леглото й нямаше никой, на погребението й не дойде никой. Само двамата гробари, които заровиха ковчега. Единият каза:

- Аз я видях няколко пъти в болницата – сестра ми беше в съседната стая една седмица, та нямаше как да не се разбере какво лежи наблизо. Тази наистина беше ужасна жена. А като те погледне с ония ми ти златни очи, сякаш хиляди звезди светеха отвътре... Дяволска работа...