Dream a little dream

Когато сме в реалността, мозъкът ни знае, че това е реалност. Но когато сънуваме, той обикновено пак смята, че това е реалност. И едва когато се събудиш, осъзнаваш, че е било сън.

Винаги съм имала много живи и реални сънища. Дотолкова, че понякога ми е трудно да определя дали нещо ми се е случило наистина или е само сън. Доскоро бях убедена, че като малка съм виждала в небето НЛО, докато съм карала колело из Младост. Спомнях си всичко толкова ясно - лампите, дърветата, хората... Докато не осъзнах, че в София никога не съм имала колело

Тогава започнах да се чудя - колко от спомените ми са реални? Възможно ли беше да имам спомени, които също като НЛО-то ми са сънища, но понеже не са толкова налудничави, никога няма да осъзная, че са само плод на подсъзнанието ми?

Помня (или съм сънувала?!), че гледах един филм, в който някаква жена живееше втори живот в сънищата си - толкова истински, че въобще не знаеше кой от двата й живота е реален. Ако не се лъжа, в единия имаше съпруг и деца, а във втория имаше кариера и тъкмо се влюбваше. И в един момент трябваше да избере кое от двете да продължи. Да изостави цял един живот, който е водила с години и хората, които е обичала там.

На всичко отгоре сънищата ми често са последователни и се продължават един друг. И дори и когато се събудя да знам, че са били само сън, емоциите от събитията си остават. Предавам си чувства от сън на реалност. Живееш според нещо, което е загнездено в мозъка ти, а вселената ти въобще не е съгласувана с него. Объркващо е.

Сюрреализъм

Има някои моменти, в които се чувствам като обитател на сюрреалистичен свят. Има други моменти, в които се чудя дали това не си е нормалният свят и малко ми се иска да попадна в някой, който все пак да е сюрреалистичен.

Май всичко идва от това, че хората са ми твърде чужди. Не ги разбирам, не са ми интересни, а много от тях не ми и харесват. Гледаш го - два крака, две ръце, една глава, ама нещо му има, нещо не му е както трябва. Нещо като да има ножовки вместо пръсти, само че не толкова очевидно. И по-дразнещо.

Седите някъде и слушаш разговорите. Уж на твоя език говорят, но не ги разбираш. Знаеш значението на думите, но не и смисъла на изреченията. Кимам, усмихвам се. Все пак съм учтива личност. А като се прибера вкъщи - празнота.

Спомням си, че преди общувах с тях. А после - аз ли станах сюрреалистична или те?

Иглу

Часовникът ми звъни - време е да се събуждам. Никак не ми се става, сгушилa съм се на топло под завивките, като в пещера, а навън е студено. Дори не пещера, а иглу. Тази думичка я чух онзи ден - гледах по телевизията филм за ескимосите, които живеят в иглу. То се строи от ледени блокове и пази топлината да не излиза. На ескимосите целите къщи са от лед - и столовете, и масите, и леглата. Пък аз си мисля - той ледът може и да пази топлото вътре, но хайде седни на него, да видиш как ще ти измръзне дупето и ще хванеш грип или дори пневмония. Аз знам, защото миналата година с Петко играхме с едни войници на леда цял ден и после се разболяхме. Мама тогава каза, че пневмонията е много опасно нещо и затова не трябва да се седи на леда дълго. Пък леля Мира от горния етаж, дето е лекарка, ми каза, че от пневмонията може дори да умреш. Значи е толкова опасно да се седи на леда, а ескимосите не го знаят. Затова, когато науча ескимоски език, ще им напиша едно писмо, та да им обясня.

Аз когато порасна ще знам много езици - дори ескимоски. Така, когато пътувам по света, ще мога да се разбирам с всички. Искам много да пътувам. Имам една енциклопедия, в която има снимки от всички големи градове в света. Когато не ми се играе, си я разглеждам и си представям как отивам в някой от тях и си говоря с хората. Ей така - влизам в някой магазин и казвам "Добър ден, може ли един хляб и кутия яйца? Благодаря, довиждане!" Все едно цял живот съм си живяла в съседната къща. А продавачът ще се чуди защо не ме е виждал досега и ще реши, че току-що съм се преместила там. Както когато се преместихме с мама и татко в новия блок - всички се чудеха кои сме и все ни питаха къде отиваме. Пък децата отначало не искаха да играят с мен, защото не се познавахме. Но виж когато татко ми донесе онази кола - червената, дето й се отваряха и вратите, и багажника, че и кормилото се въртеше наляво-нядясно, тогава всички искаха да играят с нея и започнаха да ме викат на игрите.

Мама идва да ме събужда, пък аз си представям, че е бяла мечка, която стои пред иглуто и чака да изляза, за да ме изяде. Затова се правя на заспала, за да не разбере мечката, че има някой вътре. Ако видиш мечка, трябва да се преструваш, че си умрял и мечката ще те остави на мира. Така ми каза Петко, а той е много умен. Въобще, Петко е най-добрия ми приятел и във всичко сме заедно. Откак стана онази история с червената ми кола, само с него си споделям всичко. А то беше една много глупава история, ама друг път ще ви я разправям...

Да се научим да летим

(На момичетата в нас ;) )

***************************

Да се научим трябва да летим,
стига пускахме балони.
Не се страхувай - щом се уморим,
ще се натъпчем със бонбони.

От високото не се отдръпвай -
нали ще се държим и за ръце.
По земята тайно не пристъпвай -
небето ще е нашето лице.

И надолу тихо ще надничаме,
на облаците плахо седнали,
Нито думичка да не изричаме -
в душата си ще сме погледнали.

Рожден ден - двадесет и пето издание

Тази година се бях настроила да не празнувам, да нямам гости и да не получавам подаръци. Но явно висшите сили ме глезят повече, отколкото трябва, защото в крайна сметка получих прекрасен рожден ден.

Благодаря на всички, които ме накараха да се чувствам обичана! Вие направихте този ден такъв, какъвто си мечтаех да бъде.

Amazing

Светът се променя и всичко, що някога е било силно, днес се оказва несигурно.

Светът се променя, местата се променят, променяме ли се и ние? Това, което днес си обичал, ще бъде ли утре там? И по-страшният въпрос - ще го обичаш ли все още?

В един филм казаха, че най-романтичната любов е неосъществената. Дали защото никога няма да имаш възможността да ти омръзнат целувките, срещите, погледите; да се подразниш от навиците на човека до теб; да събираш пакетчетата от чай, които оставя из целия апартамент? Никога любовта ти да не бъде пропита от тази отрова, която бавно я разяжда и пресушава. Взимаш красивото и го запазваш в себе си, а грозното така и не го докосва със сивите си пипала. Възможно ли е?

Не би ли било прекрасно, ако светът не се променяше и не искаше и от нас да се променим? Да пораснем, да станем по-отговорни, по-сериозни, по-намусени. Къде остана детският смях и детската любов, когато не се срамувахме да се погледнем, не се страхуваме от това какво ще стане утре, какво ще кажат другите, как ще се развият отношенията ни, кой от двама ни накрая ще остане наранен?

И не би ли било чудесно, ако тази неосъществена любов ни правеше щастливи? Не само усмихнати, не само летящи в облаците, а и удовлетворени? Някои ми казват, че това не е истинско, че не е достатъчно. Че за тях е несериозно.

Защо тогава аз се чувствам щастлива, изпълнена с живот и желание? Защо ме кара да рисувам, да танцувам, да се кача на някой покрив и да крещя?

Днес.

А утре?

Dance with you

Sittin on the beach
The island king of love
Deep in fijian seas
Deep in some blissful dream
Where the goddess finally sleeps
In the lap of her lover
Subdued in all her rage
And Im aglow with the taste of the demons driven out
And happily replaced with the presence of real love
The only one who saves

I wanna dance with you
I see a world where people live and die with grace
The karmic ocean dried up and leave no trace
I wanna dance with you
I see a sky full of the stars that change our minds
And lead us back to a world we would not face

The stillness in your eyes
Convinces me that i
I dont know a thing
And I been around the world and Ive tasted all the wines
A half a billion times came sickened to your shores
You show me what this life is for

I wanna dance with you
I see a world where people live and die with grace
The karmic ocean dried up and leave no trace
I wanna dance with you
I see a sky full of the stars that change our minds
And lead us back to a world we would not face

In this altered state
Full of so much pain and rage
You know we got to find a way to let it go

Sittin on the beach
The island king of love
Deep in fijian seas
Deep in the heart of it all where the goddess finally sleeps
After eons of war and lifetimes
She smilin and free, nothin left
But a cracking voice and a song, oh lord

I wanna dance with you
I see a world where people live and die with grace
The karmic ocean dried up and leave no trace
I wanna dance with you
I see a sky full of the stars that change our minds
And lead us back to a world we would not face
We would not face

---------------------------------------------------------------------

Не знам дали някога съм му го казвала... вероятно не...
Но той беше до мен винаги и винаги предлагаше помощта и разбирането си. Беше прекрасен приятел. Винаги усмихнат и винаги искаше и другите да се усмихват.

Съжалявам, че никога не успях да му кажа тези неща. Но се надявам, че ги е знаел.
Обичам те, тигре! Надявам се някъде там да си все така усмихнат. И че някой ден ще танцуваме заедно.