На Стелла

Вечер, когато си легнеш и затвориш очи,
тихо във твойто легло се промъквам,
поставям ръка върху твоите руси коси
докосвам ги нежно и съвсем леко разбърквам.

Прокарвам ръка по врата ти изящен,
целувам го бавно със устни, с език
ухапвам те леко във мрака среднощен
наслаждавайки се на всеки един миг.

Ти не се стряскаш от моите ласки,
напротив, силно до мен се притискаш.
В плен на съня и без никакви маски
страстно устни в моите впиваш.

Прегърнати двама лежим във безкрая
напълно отдадени на сърдечния зов,
кой казва, че не съществува Рая?
Или това е просто едничка любов...